Ел. поща: office@onkologiabg.com

ул. Дамян Груев 6, София Вижте на картата

ул. Блага вест 3, София Вижте на картата

бул. Президент Линкълн 128 , София Вижте на картата

бул. Васил Априлов 20, Пловдив МБАЛ "Централ Хоспитал"

мар 31

Рак на простатата

Заболеваемост и смъртност

Според изчисленията в САЩ новите случаи през 2006 г. ще бъдат общо 234 460, като заболеваемостта при американците с африкански произход е значително по-висока. Заболеваемостта при мъжете от рак на простатата в ЕС е 78,9/100 000 на година, смъртността е 30,6/100 000 мъже на година. Това е най-честият рак, засягащ мъжкия пол в Западна и Северна Европа. Средната възраст при поставяне на диагноза е 71 години. Латентният рак на простатата със субклинично протичане е много чест при мъже над 80 годишна възраст. Само около 10% от латентния рак се проявяват клинично. Показателите за заболеваемост са претърпели значителна промяна през последните 20 години: рязко покачване в периода 1988 – 1992 и рязко спадане за периода 1992 – 1995 г., като от 1995 се наблюдава умерено покачване. Тези тенденции показват до голяма степен промените в използването в практиката на кръвния тест за ПСА (простатен специфичен антиген). Бавното покачване през последното десетилетие най-вероятно се дължи на широко прилагания скрийнинг с ПСА при мъже по-млади от 65 г. Заболеваемостта при мъже над 65 годишна възраст се задържа на едно ниво.
По данни на Националния раков регистър за 2003 година заболеваемостта при мъжете в България е била 36,9/100 000. Общият брой на диагностицирани случаи за 2003 г. е 1403, което представлява 36,9% от злокачествените заболявания при мъжете.

Общият брой смъртни случаи е бил 727, което представлява 7,8% от смъртните случаи дължащи се на ракови заболявания при мъже за 2003 г. Смъртността от рак на простатата за 2003 г. е била 19,1/100 000.
Новодиагностицирани случаи за 2003 г. по стадии. По данни на Националноия раков регистър.

Както се вижда от графиката, процентът на случаи диагностицирани в напреднал стадий у нас е все още значително висок. Не съмнено този факт се дължи на неуспешното прилагане на скрийнинг в България.

Признаци и симптоми

Ранния рак на простата обикновенно е безсимптомен. При по-напреднало заболяване, пациентите може да страдат от отслабване, до прекъсване на тока на урината; невъзможност за уриниране; или затруднения в започването или спирането на уриниране; честа нужда от уриниране, особено нощно време; кръв в урината; болки или парене при уриниране. Продължителната болка в кръста, таза или горната част на бедрата може да е показател за метастазирало заболяване. Голяма част от тези симптоми, обаче са сходни с тези появяващи се при доброкачествени заболявания.

Рискови фактори

Единствените ясно установени рискови фактори при рака на простатата са: възрастта, етнична/расова принадлежност и случаи на рак в семейството. Повече от 65% от всички случаи се диагностицират при мъже над 65 г. Заболяването е често срещано в Европа и Северна Америка, но е много рядко в Азия и Южна Америка. Съвременни генетични изследвания показват, че при 5% – 10% от случаите има силно фамилно предразположение. Има научни данни също и за това че диета богата на наситени мастни киселини може също да е рисков фактор. Съществуват също и доказателства, че затлъстяването е свързано с рака на простатата.

Ранно откриване

Кръвният тест за ПСА, който установява белтък произведен от простатата наречен простатен специфичен антиген и дигиталното ректално изследване трябва да бъдат предлагани на мъже със среден риск с начална възраст 50 г. Мъже с висок риск от развитие на рак на простатата (силно фамилно предразположение) трябва да започнат скрийнинг на 45 г. До този момент няма достатъчно данни за това дали трябва или не да се прави по-ранен скрининг при мъже със среден риск. На всички мъже трябва да се предоставя информация за ползите и ограниченията на скрининга за да може те да вземат информирано решение.

Правила за скрининг на рака на простатата

Веднъж годишно провеждане на кръвен тест за ПСА и дигитално ректално изследвавне при мъже на и над 50 г., които имат очаквана преживяемост от 10 години. Мъжете с висок риск (африкански произход, фамилна обремененост – 1 или повече роднини от първа линия диагностициран/и с рак на простатата в ранна възраст) трябва да започнат прегледите на 45 г. На мъжете с висок и нисък риск трябва да се предостави информация за сигурните и несигурните страни на скрининга.

Лечение

Начините на лечение варират в зависимост от възрастта, стадия на рака и други медицински условия и трябва да се обсъждат с личния лекар на пациента. За ранните стадии могат да използват хирургия и лъчелечение посредством външен източник или радиоимплантант (брахитерапия). За метастазирало заболяване или допълнение към лечението на ранните стадии се използват хормонотерапия, химиотерапия и лъчелечение (или комбинация от тях). Хормоналната терапия може да контролира рака на простатата за дълъг период от време, като намалява туморния размер намалявайки по този начин болката и други симптоми. При по-възрастни пациенти с ограничена преживяемост и/или малко агресивни тумори внимателното наблюдение („наблюдателно изчакване” ) може да е по-подходящо в сравнение с подход на незабавно лечение.

Преживяемост

Повече от 90% от всички случаи се откриват в локален или регионален стадий; петгодишната преживяемост за пациенти, чиито тумори са диагностицирани в тези стадии достига 100%. За последните 20 години петгодишната преживяемост за всички стадии общо се е увеличила от 67% на 100%. Според най-нови данни десетгодишната преживяемост е 93%, а петнадесетгодишната е 77%. Драматичното подобрение в преживяемостта се дължи отчасти на по-ранната диагностика, но също и на някои подобрения в лечението.

Няма все още коментари.

Остави коментар

Top